Тодор Александров е роден на 4 март 1881 г. в Ново село, близо до град Щип, в семейството на Александър Попорушев и Мария Александрова. Учи в Щип и Радовиш, а след това завършва българското педагогическо училище в Скопие, където на 16-годишна възраст се включва във ВМОРО, посветен от директора на училището Христо Матов (член на ЦК НА ВМОРО, както и на задграничното представителство на организацията).
Като млад член на ВМОРО, той се занимава с организирането на населението от тези райони и изграждането на канали за пренасяне на оръжие от свободна България към вътрешността на Македония. Негово прикритие е професията на учител в различни градове като Виница и Кочани. Тази негова дейност е прекъсната след като през 1903 г. е задържан от турските власти и осъден на 5 години затвор. За щастие той е освободен само след 13 месеца, след като му е издействана амнистия от българското правителство.
През 1904 г. при една битка между чета на ВМОРО и турски войски, след поражение на македонските четници, злощастно в ръцете на турските власти попада писмо, което разкрива революционната дейност на Тодор Александров. Предупреден навреме, той се укрива и в последствие се присъединява като секретар в четата на Михаил Развигоров(виден деец на ВМОРО, баща на Страхил Развигоров)- именно в този момент свършва легалният живот на Александров, който от тогава до края на дните си ще живее извън закона.
След 1906 г. Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Съвременниците в спомените си го описват като прагматичен и способен организатор, стоящ далеч от излишните теоретични спорове, които водят до братоубийствени борби в разцепената ВМОРО. Тодор Александров е останал в историята и с твърдостта си по отношение на външните врагове на българското население в Македония – турските власти и опитите на Сърбия да подготви почвата за завладяване на Македония.
През 1907 г. след убийството на видните дейци на ВМОРО Борис Сарафов и Иван Гарванов, Христо Матев повиква Тодор Александров и го назначава за касиер на задграничното представителство, а по-късно същата година той става окръжен войвода от третия конгрес на Скопския революционен окръг. Тодор Александров, поради качествата и отдадеността си, бързо се изкачва в йерархията на ВМОРО, като в началото на 1911 г. е избран за член на ЦК на ВМОРО заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев( представители на „левицата” във организацията). През 1911-12 г. по инициатива на Тодор Александров са извършени редица атентати срещу влакове и трамваи в Солун. Те послужили като едни от поводите за обявяване на Балканската война.
По време на войната ВМОРО активно подкрепя Българската армия, както и нейните съюзници Сърбия, Гърция и Черна Гора в съвместната им борба срещу Османската империя. Лично Тодор Александров заедно с четата си освобождава гр. Кукуш (който след Междусъюзническата война бива окупиран от Гърция) и след това го предава на настъпващите български военни части. С влошаването на отношенията между балканските съюзници през 1913г. се засилва сръбският и гръцки терор в Македония, което кара ръководството на ВМОРО да организира изпращането на чети там. Същата година по време на Междусъюзническата война тези четници са отговорни за избухването на Охридско-Дебърското въстание (потушено след четиридневни сражения с редовна сръбска войска).
По време на войната ВМОРО активно подкрепя Българската армия, както и нейните съюзници Сърбия, Гърция и Черна Гора в съвместната им борба срещу Османската империя. Лично Тодор Александров заедно с четата си освобождава гр. Кукуш (който след Междусъюзническата война бива окупиран от Гърция) и след това го предава на настъпващите български военни части. С влошаването на отношенията между балканските съюзници през 1913г. се засилва сръбският и гръцки терор в Македония, което кара ръководството на ВМОРО да организира изпращането на чети там. Същата година по време на Междусъюзническата война тези четници са отговорни за избухването на Охридско-Дебърското въстание (потушено след четиридневни сражения с редовна сръбска войска).
По време на Първата световна война ВМОРО изцяло се влива в състава на Българската армия, а самият Тодор Александров е мобилизиран в Щаба на армията. Той полага големи усилия за организирането на администрацията в освободените земи. Значителна заслуга има и за формирането на 11-та македонска дивизия. След края на Първата световна война през 1919 г. Тодор Александров възстановява организацията с име ВМРО заедно с ген. Александър Протогеров, Петър Чаулев и Константин Ципушев (впоследствие лежал 19 г. в сръбски затвор). В изключително сложната обстановка на вътрешни борби и отчаяние, Тодор Александров успява да възстанови структурите на организацията и се издига като неин ръководител с голям авторитет сред бежанците в България и населението във Вардарска Македония. От тук нататък целта на организацията е обединението на отделните части на Македония в една автономна и независима единица като единствен начин за запазване на българщината в нея.
Усилията на правителството на Александър Стамболийски да изведе България от международната изолация и да я предпази от враждебните ѝ съседи намират израз в отказ от защита на правата на българското население, останало в пределите на създаденото през 1918 г. Кралство на сърби, хървати и словенци. Това се приема като предателство от ВМРО и води до политически и дори въоръжен конфликт с българските власти. Тодор Александров налага активното участие на организацията в политическия живот на България - през 1923 г. ВМРО подкрепя Деветоюнския преврат. Александров симпатизира на правителството на Демократическия сговор на Александър Цанков, смятайки, че то ще работи за решаването на македонския въпрос, но това не става.
В борбата си срещу сръбската и гръцката власт в Македония Тодор Александров използва най-различни политически и военни средства, търси различни съюзници. През 1924 г. той е предаден от някои от ръководителите на ВМРО. По това време вербувани от съветски представители са Петър Чаулев и Димитър Влахов, а по късно и ген. Протогеров (Влахов е един от главните идеолози на насаждания от комунистите преди, а и сега "македонизъм"). Протогеров и Чаулев фалшифицират подписа на Тодор Александров във Виена върху т.нар. "Майски манифест", с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. Александров обявява, че не е подписвал този документ. В такава враждебна обстановка на 31 август 1924 г. в местността “Лопово”, над с. Сугарево в Пирин планина той е убит на път за конгреса на Серския революционен окръг. Заедно с него пътува и другият член на ЦК ген. Александър Протогеров, но по него никой не открива стрелба. Той остава жив, но върху него започва да тежи подозрението, че това не е случайно. Преките извършители на убийството на Тодор Александров - Пандо Зафиров, Щерю Влахов и Данчо Вретенаров - са убити, а няколко дни след това същото се случва и с подстрекателите Алеко Василев и Георги Атанасов. Следите на идейните убийци на Тодор Александров водят към представителите на „левицата” във ВМРО и по-точно към Чаушев и Протогеров (ликвидиран малко по-късно на 7 юли 1928 г. в центъра на София по нареждане на другия член на ЦК Иван Михайлов).
В борбата си срещу сръбската и гръцката власт в Македония Тодор Александров използва най-различни политически и военни средства, търси различни съюзници. През 1924 г. той е предаден от някои от ръководителите на ВМРО. По това време вербувани от съветски представители са Петър Чаулев и Димитър Влахов, а по късно и ген. Протогеров (Влахов е един от главните идеолози на насаждания от комунистите преди, а и сега "македонизъм"). Протогеров и Чаулев фалшифицират подписа на Тодор Александров във Виена върху т.нар. "Майски манифест", с който ВМРО се съгласява да действа съвместно с комунистическите партии на Балканите. Александров обявява, че не е подписвал този документ. В такава враждебна обстановка на 31 август 1924 г. в местността “Лопово”, над с. Сугарево в Пирин планина той е убит на път за конгреса на Серския революционен окръг. Заедно с него пътува и другият член на ЦК ген. Александър Протогеров, но по него никой не открива стрелба. Той остава жив, но върху него започва да тежи подозрението, че това не е случайно. Преките извършители на убийството на Тодор Александров - Пандо Зафиров, Щерю Влахов и Данчо Вретенаров - са убити, а няколко дни след това същото се случва и с подстрекателите Алеко Василев и Георги Атанасов. Следите на идейните убийци на Тодор Александров водят към представителите на „левицата” във ВМРО и по-точно към Чаушев и Протогеров (ликвидиран малко по-късно на 7 юли 1928 г. в центъра на София по нареждане на другия член на ЦК Иван Михайлов).
Много добро описание на Тодор Александров прави френският журналист Пол Ерио от парижкия вестник "Журнал":
"Аз очаквах да намеря един страшен кондотиер, фанатичен и екзалтиран. Но съвсем друг човек стоеше пред мен. Слаб, доста висок, бледо лице, правилен профил, завършващ с една изрядно прошарена брада, живи очи, понякога замислени, но винаги нежни. Тодор Александров, който е на 42 години, говори спокойно, сладко, почти без жестове по най-важните за неговото отечество въпроси и за себе си. Неговото спокойствие и хладнокръвие удивляват."
Вместо заключение на този биографичен очерк, прилагам един цитат на Страхил Развигоров (виден деец на ВМРО, син на Михаил Развигоров), който, според мен, добре описва величието на личността на Тодор Александров и ми направи особено голямо впечатление:
„...бил съм ръководен деец на ВМРО, избиран съм за член на нейния централен комитет, но ако се смята, че борбата ми в защита на македонските българи е престъпление, какво да кажем за делото на Тодор Александров и неговите велики предходници Даме Груев и Гоце Делчев.”
Песен за Тодор Александров
Ранен ми лежи Тодор Александров,
и казва сетна воля заветна.(2)
Нека да слушат сите комити
и помнят тези думи во веки.(2)
Кой ке ти носи тенката пушка,
де гиди ранен Тодор войвода.(2)
Нека я носи Ванчо Михайлов
да стреля сите врази български.(2)
Кой ке ти носи острата сабя
де гиди ранен Тодор войвода.(2)
Нека я носи Ванчо Михайлов
да сече сите врази български.(2)
Кой ке го води ВМРО-то наше
де гиди ранен Тодор войвода.(2)
Нека го води Ванчо Михайлов
на бой за правдините български.(2)
