Величко Димитров Керин, известен още с имената Владо Димитров Черноземски,Владо Георгиев Черноземски и псевдонима Владо Шофьора.Роден на 19 октомври 1897 година в село Каменница, днешен Велинград. Син на Димитър Керин и Риса Балтаджиева.
Получава основното си образование в родното си село. Майка му почива,когато той е бил на 14 години и малкият Величко се превръща в един от издръжниците на неговото семейство. Той служи в инжeнерните части през Първата Световна война.Уволнява се през 1919 и през следващата година се жени.След войната се прехранва с часовникарство и става шофьор на камион, оттогава е познат също като Владо Шофьора.
Членуването на Черноземски във ВМРО започва през 1922 година, като първоначално се включва в четата на Иван Янев.Като четник действа в Щипченско,Кочанско,Радовишко и др. Участва в десетки сражения срещу редовна сръбска войска и жандармерия.По време на пребиваването му в четата се отличава с хладнокръвие,увереност,смелост и изключителни бойни умения,които бързо допринасят за изграждането на авторитета на българския герой.
През 1924 година е призован от Тодор Александров в София да изпълнява специални задачи лично дадени му от ЦК.Веднага през същата година му е възложено убийството на един от проводниците на социалистическите идеи във ВМРО Димо Хаджидимов.Черноземски е заловен, но мистериозно изчезва от ареста. След неколкократни отлагания на делото на 17 септември 1928 съдът го обявява за беглец и го осъжда на смърт чрез обесване. Непоколебимият и крайно отдаден на идеала за национално обединение и независимост македонски революционер доказва за пореден път своята готовност на саможертва,като през 1927 година изявява желание пред ЦК на ВМРО да се самовзриви в заседателната зала на Обществото на народите в Женева, с цел да се привлече вниманието на целия свят върху нерешения македонски въпрос и да се изобличи асимилационната политика и терора срещу македонските българи,упражнявани от Сърбия и Гърция.
През 1928 ВМРО и хърватските борци за свобода от Усташи обединяват усилията си срещу белградската тирания.
През 1930 Черноземски убива друг функционер на ВМРО - Наум Томалевски по поръчка на Иван Михайлов,с когото се сближава много.След съответния атентат македонският деец е осъден на доживотен и строг затвор като излежава 1 година в затвора.През 1932 е амнистиран с закона от 5 януари 1932 и е освободен 1 седмица по-късно.
 |
| Черноземски в униформа на Усташите |
Датата била 9 октомври 1934,часът бил 16:20,мястото било Марсилия,Франция.Югославският крал Алескандър бил в кола на задната седалка до френския министър на външните работи Луи Барту.Гюрукът бил свален за да могат всички да видят краля. Черноземски изчаква подходящия момент и се хвърля върху колата като застрелва краля и министъра.Югославският владетел губи съзнание още в колата,пренасят го в префектура където умира няколко минути по-късно. Барту също умира часове по-късно след неуспешно направената му операция. Атентаторът умира в 20:00 часа същия ден в болница от нанесените върху него рани със сабя от стражата.Ето какво пишат известни европейски и американски писатели и журналисти по повод атентата:Луис Адамик-„Ню Йорк пост“ Америка.
"За да се отговори напълно за причините, които предизвикаха убийството на крал Александър, трябва да се напише цяла книга. Аз посетих всеки кът от кралството на Александър и в продължение на десет месеца бях под влиянието на две вълнения. Едното беше радостта ми пред неизразимо прекрасните области на Словения, Хърватско, Сърбия, Далмация, Босна, Херцеговина, Черна гора и Македония, всички от тях населени от забележително гостоприемни и щедри хора.
Другото вълнение беше онова на мъка пред ужасната политическа агония и страшните икономически и социални условия, които са съдбата на този прекрасен народ.
Срещнах жени и мъже, които са били мъчени в кралските затвори в Белград, Загреб Нови Сад, Скопие, Любляна и Сараево. Срещнах хървати, чиито мишници бяха обгорени от нажежени въглища в кралските стаи за мъчение. В маларичните села на Македония аз наброих много политически изгнаници, които умираха бавно, осъдени от кралските съдилища...
Нямаше свобода на печата и събранията. Книгите се конфискуваха. Писатели и журналисти, които дръзваха да пишат истината относно режима в Белград биваха затваряни в затворите на маларичните села на Македония.
Сега, деветнадесет месеца, след като се видях с крал Александър, той е убит от куршум. И когато пиша това, аз не знам кой е убиецът; обаче аз вярвам, че при всяка възможност той счита себе си за патриот и неговият акт е акт на патриотизъм. В него беше агонията на неговите сънародници от Югославия, която той не можеше да понася повече и която го накара да убие крал Александър, като обвинява него, и твърде право – за повечето от злините, които нанесе не само в Хърватско, но и в другите части на държавата. Енергията на пръста му, който дръпна спусъка на револвера, когато той стреляше, беше позволена от тази агония."
Людвиг Нодо-“Пти Марсейе" Франця:
"Колкото до Македония - пише Нодо, която допреди Балканската война от 1912 г. беше още под турско иго, именно там авторът на тия редове изкара първата си военна служ6а през 1901 и 1902 г. По него време почти изключително българите организираха въстанието срещу турците в Македония, докато сръбските искания бяха насочени към Австрия.
Трябва да заявя, че до 1912 г. аз бях свикнал напълно искрено да смятам, че Македония е българска земя. Но вследствие редица събития, които са много сложни, за да бъдат споменати тук, Букурещкият договор, потвърден и отчетен в последствие и от Версайския такъв, даде Македония на сърбите. Македонците, които се смятаха за българи, бяха изумени от това, че бяха ненадейно преименувани на сърби. От тая дълбока промяна последва цяла серия македонски въстания, насочени против сърбите."
Черноземски постига своя идеал,умира така, както е пожелал в стихотворението си "Копнеж на революционера".Поклон пред твоята саможертва,ти наистина успя да сразиш мощта на тиранина.
