Чат

събота, 27 ноември 2010 г.

ДЕН НА НАРОДНАТА ПАМЕТ


На днешния ден през злокобната за народа ни 1919 година е подписан Ньойският мирен договор, който окончателно и безмилостно разпокъсва българското етническо землище. България завинаги губи Беломорския си излаз, румънската окупация на Добруджа е потвърдена, Македония също остава под чужда власт, а Западните покрайнини са погълнати от Кралството на сърби, хървати и словенци. Стотици хиляди българи бягат в пределите на свободна България, а още повече остават извън нея и десетилетия наред търпят тормоз и унижение. Несправедливостта на този акт на международното право се доказва от отказа на Американския конгрес да го ратифицира.

Най-тежкото последствие за отечеството ни не са териториалните загуби или непосилните репарации, а фактът, че този договор съкрушава българския национален идеал. Устремът на народа към национално обединение е жестоко прекършен. След този крах енергията на нацията ни, вместо към величавата цел, се насочва към болезнено и често пъти кърваво политическо противопоставяне, което за съжаление, продължава и до днес.

България преди и след Ньойския договор


От 1996 г. този ден по инициатива на Общонародното сдружение "Мати Болгария" се чества като Ден на народната памет, за да напомня на поколенията за трагедията, но и да напомня за героизма и непримиримостта на предците им в отстояването на националните идеали. В XXI век е немислимо преначертаване на граници, но това не трябва да спира съвременния българин да осъди Ньойския диктат и безумието на Великите сили.Този договор като част от Версайската система от договори е основната причина за избухването на Втората световна война, а последиците от него и до днес виждаме в кървавите конфликти, породени от разпадането на Югославия, чиито основи са поставени именно от Ньойския диктат...

П О М Н Е Т Е    Н Ь О Й !!!







понеделник, 1 ноември 2010 г.

Ден на народните будители



Днес честваме Деня на народните будители. Прекланяме се пред усилията на всички родолюбиви българи, благодарение на които народът ни отхвърли петстотингодишния гнет.

Няма да разказвам историята на празника, а ще изразя личното си отношение към него. Редом с 24 май, днешният ден, посветен на непоколебимия порив към свобода, е един от най-хубавите празници в националния ни календар.

Няма нищо по-деморализиращо и нищо по-смачкващо националното самочувствие, обаче, от това на днешния ден да оставиш единственото цвете пред паметника на български герой, а половин час по-късно цветето да липсва. Именно на такова кощунство, насред Пловдив , станахме свидетели аз и мой приятел днес. Става въпрос за паметника на капитан Райчо Николов в центъра на града, в който за пръв път днешният празник е бил честван. Естествено мерзавецът, взел цветето ще си остане анонимен като всички подлеци.

Въпреки тази случка в Пловдив са останали и родолюбиви българи като учениците от ОУ "Душо Хаджидеков", които, както се вижда на снимката, бяха отрупали с цветя паметника на своя патрон. Поздравления и най-хубави пожелания за вас, малки родолюбци!


Честит празник, българи!