"От Триумф Към Трагедия" : Част Втора

Още преди края на сраженията с турците, "съюзниците" на България започват провокации в "освободените" от тях земи.

Според предварителния договор между България и Сърбия, Македония е разделена на "безспорна" (в която сърбите нямат претенции) и "спорна" (западна) част. В договора е предвидено съдбата на спорната част да бъде уредена чрез руски арбитраж, който да определи дали да бъде включена в пределите на България или Сърбия.

"Спорната" зона в Македония (в сиво)

Като следствие от ангажираността на българската армия в боеве в Източна Тракия, Сърбия окупира не само "спорната", но и голяма част от "безспорната" зона. Навлизайки в Македония, сръбските войски са посрещнати като освободители и са активно подкрепени от чети на ВМОРО, действащи в тила на турците и имащи обща численост от 15 000 души. Въпреки дружелюбното отношение на българите, още в първите дни сърбите се заемат със задачата насилствено да изкоренят българското самосъзнание у наслението. Документирани са хиляди издевателства над българи, които стигат до абсурдност. Така например българският учител Коце Ципушев е принуден да бяга, след като в присъствие на сръбски военни вдига наздравица за българските победи. Също за наздравица е убит Атанас Лутвиев. С 47 удара с нож в Куманово е убит Йордан Йовчев, защото, влизайки в общината, поздравил с "добър ден", а не с "добар дан" (!?). Сръбската наглост стига до там, че дори престолонаследникът Александър Караджорджевич, влизайки в Скопие, удря плесница на приветстващото го българско момиченце, защото на въпроса му "Па шта си ти?", то отговорило, че е българка.

Гръцките зверства в Егейска Македония имат дълга предистория. Печално известното Загоричанско клане от 1905 е само прелюдия към жестокостите, които гърците извършват през Балканските войни.

В самата България все по-често се чуват гласове за незабавен удар срещу Сърбия и Гърция. Това се обуславя с многото представители на македонската емиграция в българската политика и армия. Българската войска е на върха на своята слава - цялата европейска преса засипва с похвали героизма на войниците и военното майсторство на командирите. Сред обществото все по-популярна става лъжовната и пагубна теза за непобедимостта на българската армия, която след тежките боеве срещу турците е физически и морално изтощена.

Междувременно румънските искания за териториални компенсации в Южна Добруджа стават все по-настоятелни. Според официалната румънска позиция компенсацията е необходима, за да се възстанови политическия баланс на Балканите с оглед на очакваното териториално разширение на България след края на Балканската война. За да оправдае пред собствения си народ заграбването на тази нямаща нищо общо с румънската история област, правителството в Букурещ прокарва тезата, че в Македония живеят десетки хиляди куцовласи, имащи румънско потекло и за съдбата, на които Румъния трябва да бъде обезпечена. Румъния обаче не предявява претенции спрямо Сърбия - все пак сръбските области няма как да и́ осигурят апетитен излаз на Черноморието, а и двете страни се оказват естествени съюзници в стремежа си да разпокъсат Австро-Унгария (в империята има големи сръбски и румънски общности).

--------------

част първа

част трета

Тагове: Балканска война,Междусъюзническа война,Османска империя,съюзници