На 1 септември 1898 г. в Прилеп е роден пламенният български патриот и писател Димитър Талев. Родолюбието му се заражда в ранна детска възраст. Расте в семейство, тачещо възрожденските идеали и дълга към отечеството. Едва 5-годишен става свидетел на героичното Илинденско-Преображенско въстание. От тогава е и най-яркият детски спомен на писателя - на фона на гаснещата вечер той вижда горящия град Крушево. По-късно разбира, че неговите баща и брат са взели участие в бунта срещу Османската империя. Още в онези ранни години се заражда хуманистичният му и родолюбив стремеж да разкаже за мъченичеството на поколения македонски българи, стремящи се към свободата си.
Страданието следва не само народа му, но и самия Талев. Едва деветгодишен остава без баща, а съдбата отрежда на бъдещия писател да расте във времена на кървави борби между българи, сърби, гърци и турци в родната му Македония. Именно тези размирици и последвалите ги Балкански войни лишават Талев от системно образование. Учи в Прилеп,Солун, Скопие, Стара Загора, Битоля. Още през ученическите си години се интересува от литература, а негов любим автор е Иван Вазов. Младият писател се опитва да му подражава и така през 1917 г. в Скопската гимназия издава първия си разказ.
След края на Първата световна война Талев прави опит да получи висше образование - посещава лекции по медицина и философия в Загреб и Виена, но бързо разбира, че не това са науките, които го привличат. На 22 септември 1921 г. - денят, в който Вазов умира - Димитър Талев се завръща в България сякаш за да продължи делото на своя литературен кумир. Някъде по това време Талев, като повечето млади хора тогава, се прехласва по социалистическите идеи, дори пише статии в левия печат. Бързо разбира утопичността и практическата неосъществимост на тази идеология и застава на твърди националистически позиции.
През 1925 г. завършва българска филология в Софийския университет, където слуша лекции на проф. И. Шишманов, проф. Б. Пенев, акад. М. Арнаудов, акад. Л. Милетич и др. Междувременно Талев придобива все по-важна роля в обществения и културен живот на Царство България. Издига се до поста главен редактор, а по-късно и директор на вестник "Македония" - печатен орган на оглавената от Иван Михайлов ВМРО. След преврата от 19 май 1934 г. в. "Македония" е забранен и Талев става сътрудник на авторитетният в. "Зора".
Още преди 9 септември 1944г. Димитър Талев започва труда на своя живот - литературна тетралогия ("Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден", "Гласовете ви чувам"), която е епически разказ за народните борбите на македонските българи през XIX и началото на ХХ век. Силно въздействащите романи са изпълнени с трагизъм, поразяват със своя реализъм и майсторското съчетание между личностната съдба на отделните герои и участта на възраждащото се и търсещо свободата си общество. Трудът на автора е още по-ценен, защото е писан във време, когато авторът е подложен на жестоки репресии от комунистическата власт. Обвинен е във "великобългарски шовинизъм" и едва след разрива между България и Югославия е частично реабилитиран. Разклатеното му от трудовите лагери здраве обаче не му позволява да напише замислената последна книга от епичния летопис за родната му Македония. Големият писател умира в София през 1966 г.
Димитър Талев оставя на съвременните българи и на братята им в Република Северна Македония не просто своето литературно наследство, в което личат още романи с историческа тематика като трилогията "Самуил", "Кипровец въстана" и др. Той завещава на идните поколения и своята непримирима, безкористна и всеотдайна обич към отечеството. Въпреки страданието и несгодите, въпреки човешката жестокост и несправедливото отношение на собственото му правителство, Талев нито за миг не забравя своите корени и никога не спира да обича България и нейния може би най-изстрадал край - Македония....
--------------
