Днес отбелязваме уникален по своя характер празник, който заедно с Деня на българската писменост и култура е един от поводите акад. Лихачов да нарече България - "Държавата на духа". И двата празника са плод на естествени подбуди, възникнали у народа ни. Предците ни са се чувствали длъжни да отдадат почит на героите, които през вековете запазват непокътната българската идентичност, като са се борят за нея с кръст, перо или меч... За пръв път Денят на народните будители се чества в Пловдив през 1909 г., а едва през 1922-1923 г. празникът е официализиран с оглед на кризата, засегнала българските национални ценности след погрома от Ньой 1919 г.:
"Когато е обезверен и объркан в духовните си ценности, българският народ търси упование и надежда в своето минало, във всички ония морални и културни качества, които носи в душата си... Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители. Те са малките и големите, знайните и незнайните, които не са оставили никога народните идеали да бъдат помрачени, надеждата и вярата за тяхното постижение да угаснат.Те са най-верните изразители на спонтанната воля на българския народ към безкористно и всестранно развитие, самоопределение и утвърждение като културна сила. Те са живата и вечна връзка между миналото, настоящето и бъдещето, те са безсмъртната гаранция, че нашият народ ще прескочи всички съдбоносни изпитания и ще оцелее.Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното - ... Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам - и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България".
Из речта на главния инициатор за официалното честване на Деня на народните будители-
министърът на просвещението през 1922 г. - Стоян Омарчевски
Показателна за неразривната свързаност на Деня на народните
будители с националния дух е реакцията на комунистическия режим към него.
Тоталитарната власт преустановява честването на празника – явно осъзнавайки,
че, независимо от идеологическата си мощ, няма да успее да „абсорбира“
традицията за своите цели, подчинени на стратегията на чужда държава. Ето защо
Денят на народните будители се сдобива с клеймото „великобългарски шовинизъм“,
макар празникът да е официално въведен от БЗНС, който, на теория, участва в
управлението на страната заедно с БКП.
Драматичните събития след
1989 г. по естествен път пробуждат потребността на нацията ни да се
обърне към традицията на будителите и честването им е възстановено през 1992 г.
В различни исторически периоди народът ни неведнъж, от свои
и чужди, е бил критикуван за упадъка или дори липсата на национална култура у
него. В днешни дни подобни коментари са особено болезнени, защото, трябва да
признаем, са твърде близо до истината. Но на празници като този е редно, вместо
да изпадаме в униние, да отправим поглед към онези извори на национална сила,
които са позволили на българите да устоят на историческите превратности и да
бъдат господари на най-старата държава в Европа. В този смисъл, забележителен е
рефлексът на нашия народ, при тежки изпитания и въпреки споменатите укори, да
се обръща към своята духовност, както посочва Омарчевски. Става дума за една
специфична способност на националната ни общност да съгражда своеобразни
„фарове“ на духа, които да я преведат през историческите перипетии. Така в своя
опора българите превръщат народния епос през най-безнадеждните дни на игото,
спомена за зараждането на българската писменост в динамичната и агресивна среда
на национално съревнование с останалите балкански народи, а също и днешния празник
в годините на отчаяние след Ньойския погром.
Затова нека и в настоящото трудно за културата и духовността
време, смело последваме примера на нашите будители.
Честит Ден на народните будители!
