Съединението на България безспорно е най-големият успех на народа ни в последните няколко столетия. Но малко хора си дават сметка, че героизмът от 6 септември и последвалата Сръбско-българска война би останал напразен, ако не беше дипломатическата реакция на българското правителство. Странно как и защо имената на политиците, довели ни до две национални катастрофи в периода 1913 - 1918 г. са добре известни, но твърде малко се знае за човека, благодарение на когото делото на Съединението е доведено до успешен край и получава международна признание - големият юрист и дипломат Илия Цанов.
Роденият във Видин на 15 (27) юли 1835 г. Илия Цанов не е типичният български герои от епохата на Възраждането. Той няма революционния талант на Левски, харизмата на Ботев и Бенковски, не взема участие в нито едно въстание - дори напротив - дълго време работи за турското правителство... и въпреки това на него дължат живота си редица революционери.
Младият Илия започва образованието си във Видин, учи в училището на Емануил Васкидович в Свищов и активно се самообразова - успява да научи турски, гръцки, румънски, френски, чете западна литература. Познанията на Цанов привличат вниманието на Видинския валия, който го назначава за свой секретар. На новата си служба Цанов изучава в детайли османското право и администрация. Въпреки, че е на турска служба, младият юрист спасява от бесилото не кого да е, а Христо Г. Данов. Професионалният възход на Цанов не спира с назначението във Видин - през 1868 г. е назначен за помощник на окръжния управител в София, председател е на Търговския съд в града, а междувременно през 1869 г. успява да замени смъртната присъда на д-р Миркович с доживотен затвор. По-късно е изпратен от турската власт във Варна, за да се справи с търговците лихвари.
Именно в морския град научава, че е назначен за служебен защитник на заловените бунтовници от Ботевата, Патревата и Таньовата чета. Турският съдия и прокурорът от извънредният съд в Русе очакват един формален процес. Позовавайки се на турското законодателство, на моменти в тежко здравословно състояние (при една от речите си едва не припада в съдебната зала), пред изумените погледи на чуждите консули, Илия Цанов успява да спаси от бесилото 13 български патриоти. По-късно на друг процес спасява още 20 българи (включително Кирил Ботев и Никола Обретенов) .
След Освобождението Цанов работи във Временната руска администрация, в Княжеството заема съдебни и дипломатически длъжности. Съединението го заварва като външен министър в правителството на Петко Каравелов. Именно като такъв през 1886 г. Цанов договаря с Високата порта и подписва т.нар. Топханенски акт, с който османското правителство и Великите сили признават Съединението на Северна и Южна България. По време на преговорите Цанов трябва да се справя с нервозността на Каравелов и честолюбието на княз Александър, които вместо да му дават указания и оказват съдействие, обикновено го засипват нови претенции или извършват дипломатически ходове зад гърба му.
Илия Цанов не само не получава заслуженото признания за своя юридически и дипломатически талант, за спасяването на десетки патриоти и за утвърждаването на националния ни идеал, но при управлението на Стамболов е вкаран в затвора... През 1901 г. "служебният защитник от Русчук" умира в София в крайна бедност - дори погребението му е извършено на държавни разноски. В следващите десетилетия личността му потъва в забрава, като едва в последните години отново се заговори за този достоен българин и неговото дело.
