Каквото и да се каже за Апостола и неговото дело на този ден ще е малко. Не е възможно, а и вероятно не е необходимо да се описва гордостта, която името на Левски пробужда у всеки българин, но и горчивината от болезнения срам, че все пак българска ръка го предаде... Затова ще напиша само
ПОКЛОН, ДЯКОНЕ, И ... БЛАГОДАРЯ!
Христо Ботев
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,защо тъй жално, тъй милно плачеш?Гарване, и ти, птицо проклета,на чий гроб там тъй грозно грачеш ?Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,затуй, че ти си черна робиня,затуй, че твоят свещен глас, майко,е глас без помощ, глас във пустиня.Плачи! Там близо край град Софиястърчи, аз видях, черно бесило,и твой един син, Българийо,виси на него със страшна сила.Гарванът грачи грозно, зловещо,псета и вълци вият в полята,старци се молят богу горещо,жените плачат, пищят децата.Зимата пее свойта зла песен,вихрове гонят тръни в полето,и студ, и мраз, и плач без надежданавяват на теб скръб на сърцето.