Как един народ стана нация - символиката на Шипченската епопея

През  1877 г., в дните между 21 и 26 август, се състоят епичните Шипченски боеве. Това са сражения, в които българите доказаха, че са строшили робските окови и че са достойни за своята свобода.

Народът, който едва година по-рано бе готов да побегне под напора на башибозука и дори да предаде своите апостоли в ръцете на тиранина, през август 1877 г. вече знаеше, че "ако би бегали: да мрем по-добре!"

Ще си позволя да цитирам немския юрист и философ Карл Шмит, който казва, че "един народ става нация, когато осъзнае своите културни ценности и политически достойнства, като при това е готов да отстоява правото си на самостоятелно съществуване, включително и с оръжие."

Българите осъзнаха своите културни ценности чрез трудовете на публицисти и писатели като братя Миладинови, Иван Вазов, Христо Ботев и редица техни съвременници. Политическите си достойнства утвърдиха чрез своята революционна борба и най-вече с признаването на самостоятелността на Българската екзархия. Но именно на връх Шипка, месеци след жестокия погром на Априлското въстание, нашите предци доказаха, че са готови да отстояват своята самостоятелност и свобода с оръжие в ръка. В знойните августовски дни българите просто отказаха да се предадат, отказаха да изгубят своя светъл идеал и отново да сведат глава пред поробителя. В онези мигове духът на един народ победи желанието за мъст на друг, любовта към отечеството победи омразата, стремежът към свобода и равенство победи този към тирания и потисничество. Именно масовата саможертва и безпримерният героизъм, проявени на този "див, чутовен връх",  превърнаха презряната рая в свободна и самостоятелна нация.

Поклон, опълченци, и благодаря ви!... 

ВИЙ НАИСТИНА ВЕНЧАХТЕ БЪЛГАРИЯ С ЛАВРОВИ ВЕНЦИ!

Прочети цялата статия

Ангелогласният

Всеизвестно е, че Средновековна България е родината на кирилицата - писмеността, на която са създадени някои от шедьоврите на световната литература. Малко са хората, които обаче знаят, че създателят на едно най-използваните нотни писма е българин. Става въпрос за големия средновековен певец и композитор Св. Йоан Кукузел.

Йоан Кукузел е роден около 1280 г. в Драч (днешна Албания) - през Средновековието този район на Балканския полуостров е гъсто населен с българи. За негово нещастие като малък остава без баща, но Господ го дарява с прекрасен певчески талант, заради който съвременниците му го наричат Ангелогласния. Благодарение на този талант младият Йоан достига чак до столицата на Източната римска империя (родните му земи по това време са византийско владение). В Константинопол постъпва в императорската певческа школа, където има възможност да получи вероятно най-доброто за тази епоха музикално образование. Нещо повече - според житието на светеца, той се превръща в любимец и личен певец на византийския василевс.

Йоан Кукузел обаче не могъл да свикне със суетата в императорския двор и почестите, които му били оказвани. Един ден той решава да избяга от столицата и, представяйки се за обикновен овчар, заживява скромно в Атонски манастир.

 Св. Йоан Кукузел остава завинаги в световната музикална история. Благодарение на неговия труд източноправославната църковна музика бива значително реформирана. Йоан Кукузел въвежда многогласното пеене и създава т. нар. невмено нотно писмо, което значително улеснява изучаването и изпълнението на църковните песнопения. Нотното писмо, създадено от Йоан Кукузел, и днес продължава да се използва в православното богослужение.

невмено писмо

Според музикалните специалисти в произведенията на Йоан Кукузел лесно се откриват редица български фолклорни мотиви, който гениалният композитор майсторски интегрира в църковните композиции. Музиката му поразява със своето изящество и носи духовно спокойствие и смирение. Известни са 90 негови произведения. Може би най-известната му творба -"Полиелей на българката"- е посветена на обичаната му майка.

Със своето творчество и значителни музикални реформи, българинът Йоан Кукузел е един от най-прославените средновековни композитори и неслучайно е почитан като светец  от православните народи.

Прочети цялата статия