Честит ден на
Съединението!
Напомнянето, че
това е един от редките моменти, в които българският народ единствено със
собствени усилия постига исторически успех, вече почти се е превърнало в клише.
И все пак считам, че е необходимо 130 г. след събитията този факт отново да се
повтори. Това е необходимо, защото в днешно време обществото ни изглежда все по-разединено и нежелаещо да отстоява собствените си интереси. По-страшното е, че разделителната линия не е свързана
с различия относно пътя на развитие на държавата и обществото ни, а раздорите
възникват заради симпатиите към международната политика на една или друга от
т.нар. Велики сили. В навечерието на годишнината от Съединението българи с
ентусиазъм организираха „събор на русофилите в България“, засвидетелствайки
обичта си не към България, а към Русия (същата тази Русия, която, за да накаже българския народ за дързостта му след Съединението, изтегли всичките си военни инструктори
от страната и започна безпрецедентна дипломатическа кампания срещу неговия княз).
Други наши сънародници пък в продължение на дни се прехласваха и ентусиазираха от
военната мощ, която чужди армии демонстрираха на българска земя, докато нашата
войска е с численост по-малка от тази, наложена ни от ограниченията на Ньойския
мирен договор, а голямата част от въоръжението ѝ е на почти половин век.
Междувременно български политици открито заявяват, че сериозните геополитически
решения, касаещи страната ни, не се вземат от тях.
На фона на всичко
това е важно да се припомня и подчертава, че нашите предци през септември 1885
г. и в последвалата война със сърбите загърбиха различията и симпатиите към
едни или други Велики сили, защото осъзнаха, че в борбата за защита на
националния ни идеал те могат да разчитат единствено на себе си, а не на
чуждите „покровители“. Трябва да се знае, че в тези драматични месеци България
формално не е била независима (за разлика от днешната ни
Република). Въпреки това устремът към свобода и единение, стремежът за себеутвърждаване
сред останалите европейски народи и желанието да не позволим чужди да владеят
онова, което е по право наше, са надделели над статуквото в международните
отношения. Усилията да бъде унищожено делото на Съединението се оказват напразни,
защото българската нацията застава единна и сплотена зад интересите си и показва, че ще
брани идеала си с цената на всичко и срещу всички.
