63-мата спасители на Пловдив

Често, в дните около националния празник, медиите или старите филмови ленти („Пътят към София”) ни припомнят драматичната история за Освобождението на съвременната ни столица, а също и за мъжеството, което Леандър Леге и Виторио Позитано проявяват, за да спасят града. Не много известно е обаче, че турското командване има планове за унищожението и на Пловдив, като те са осуетени по не по-малко впечатляващ начин. 

В началото на 1878 г. руските войски вече са взели превес във войната и организират своето настъпление в Тракия. Планираното направление е София – Пазарджик – Пловдив – Одрин. След като освобождават Пазарджик, руските войски се отправят към Пловдив, но са забавени от сраженията с отстъпващи към Родопите турски отряди. Разузнаването известява своето командване, че турците се готвят, при оттеглянето си, да опожарят хилядолетния град. На 15 януари тези данни се потвърждават – в Пловдив се забелязват пламъци, а турската артилерия разрушава моста на р. Марица, за да забави настъплението на руските сили, разположени северно от града. Изглежда, че, независимо от енергичните протести и усилия на френския консул Боасие, турците ще изпълнят своя план.

При това положение, командващият руските войски в Тракия – ген. Гурко - решава, че е необходимо незабавно да получи достоверна информация за положението в Пловдив и плановете на врага. С тази мисия е натоварен ескадронът на кап. Александър Бураго, съставен от точно 63-ма драгуни. На 15 януари конниците навлизат в града от запад. Установяват, че в Пловдив са разположени около 1 000 души редовна турска войска, а също и башибозук, който вече е започнал да тормози християните. При своята разузнавателна операция руснаците пленяват турски войник, но друг успява да избяга, като съобщава за произшествието в турския стан. Вместо да организират преследване и унищожаване на отряда на кап. Бураго, турците изпадат в паника, опасявайки се, че многобройни руски сили вече са започнали да ги обграждат. 

Кап. Бураго осъзнава, че моментът е решителен и че от действията му зависи съдбата на Пловдив и християнското му население – заповедта е: АТАКА. Мразовитата януарска нощ е разпорена от мощното „УРА” и изстрелите на драгуните, които сред безразборното бягство на турците, успяват да превземат пощенската станция и железопътната гара, а също и да неутрализират артилерийски позиции, все още заплашващи града. В 00:45 ч. на 16 януари 1878 г. кап. Бураго известява ген. Гурко, че отрядът му е освободил Пловдив. За тези си действия той е награден с орден „Св. Георги” IV степен, за което официалното съобщение гласи следното:

Като награда за проявата, осъществена в сражението при Филипопол, 3 Януари 1878 година, където с ескадрон драгуни, прекосили брод на река Марица, навлиза в града, в това време все още заеман от Турската дивизия, и влиза в престрелка с почти 25 пъти по-силен неприятел.

За съжаление, руските драгуни не успяват да спасят всички пловдивчани... Няколко часа преди забележителната битка, турците извеждат от затвора „Таш Капия” над 100 българи, задържани там още след Априлското въстание. Клетниците, сред които и големият пловдивски възрожденец Душо Хаджидеков, крачат с окървавени от изтезанията ризи сред януарската виелица. В покрайнините на града – в днешния кв. „Остромила” ятаганът засвистява над главите на мъчениците за българската свобода. Безсилното му изсъскване, обаче, съвсем скоро ще започне да заглъхва сред девиза на Илинденско-преображенското въстание "Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“, а край Лозенград, Аламидере и Одрин напълно ще се загуби под неудържимия вик „НА НОЖЪ”...

Забележка: Картината в началото на материала е “Посрещане на генерал Гурко в Пловдив” на художника Нягул Станчев.

Прочети цялата статия